Ако вярвам, че не заслужавам, че не съм достатъчно добра, че не мога да се справя, че не ми върви, то моята реалност ще отговаря на тези вярвания.
И това не е магия. Мозъкът непрекъснато търси потвърждение на онова, което вече приема за истина. Така вярванията се превръщат във филтрите, през които възприемаме света.
Може би нашите предци са живели в лишения и оскъдност. И ние, от любов и несъзнавана лоялност, сме възприели техните модели.
Може би сме наследили програма за дълг.
Това ни прави длъжни – да даваме, да се съгласяваме, да удовлетворяваме потребностите и очакванията на всички около нас.
Може би носим вярването: „Аз не заслужавам.“
Или: „Да имаш е опасно.“
Тогава това вярване се превръща в стратегия за оцеляване.
Дълго време и аз не можех да приемам. Нито пари за труда си, нито помощ от другите. Беше ми много по-лесно да давам. Така се чувствах ценна и призната.
Но това ме поставяше в ролята на спасител.
А след това неизменно идват изтощението, разочарованието и усещането, че даваш повече, отколкото получаваш.
Защото външното признание никога не може да запълни липсата на вътрешно признание.
Когато аз самата се обезценявам, колкото и признание да получа отвън, то никога не е достатъчно.
В констелационната работа често виждаме, че способността да приемаме е свързана с ранните ни отношения и с историите, които носим от рода.
Понякога в майчината линия е имало жени, които са оцелявали, като са били силни, давали са непрекъснато и са носили отговорности, които не са били само техни. Тези модели могат да се предават през поколенията, докато някой не ги види и не избере различен начин.
Промяната започва, когато осъзнаем, че тези вярвания не са нашата същност. Те са били най-добрата стратегия, която някога е помогнала на нас или на нашите предци да оцелеят. Когато ги видим, вече имаме избор – да продължим да ги следваме или да създадем нов начин на живот, основан не на страх и оцеляване, а на доверие, достойнство и вътрешна стойност.
Чрез метода „Констелации“ изследваме именно тези несъзнавани вярвания и родови лоялности.
Работим с тях и в обучението „Изкуството да слушаш тялото си“, защото тялото често носи историята, която умът все още не е разказал.