Защо нямаме сили?
Понякога не ни липсва енергия. Просто я влагаме на места, които не ни захранват.
Енергията ни не свършва само от това, което правим. Често я губим в това, което носим, удържаме и на което непрекъснато даваме вниманието си.
Възможно е силите ни да се изчерпват, когато:
• Постоянно отдаваме вниманието и енергията си на хора, ситуации и проблеми, които не са наши.
• Живеем според чуждите очаквания и непрекъснатото „трябва“.
• Не умеем да поставяме лични граници и ни е трудно да кажем: „Не.“
• Не си позволяваме да приемем грижа, подкрепа или помощ.
• Живеем в свръхактивност и не си даваме право на почивка.
• Вземаме решения, водени от страхове и съмнения.
• Липсва ни стабилен вътрешен център, към който да се връщаме.
• Напълно се идентифицираме с ролите си – учител, счетоводител, лекар, родител, партньор – и забравяме човека зад тях.
• Непрекъснато се връщаме към миналото, носейки носталгия, болка или скръб.
• Живеем в тревога и очакване на бъдещето.
• Носим претенции към родителите и предците си, опитвайки се да променим това, което вече е било.
• Критикуваме, осъждаме и вярваме, че „аз знам по-добре“.
• Носим чужди чувства, чужди отговорности и чужди житейски сценарии.
• Изгубили сме връзката с тялото си и не чуваме кога то има нужда от почивка, движение или тишина.
• Потискаме емоциите си, вместо да ги преживеем и освободим.
• Борим се с реалността, вместо да приемем това, което вече е факт.
Когато започнем да връщаме енергията към себе си, постепенно се връщат и силите ни.
Не защото светът се е променил, а защото сме престанали да губим себе си в него.
Индивидуални и групови констелации 
Онлайн обучение “Изкуството да слушаш тялото си “