Често животът ни учи да се свиваме.
Да пазим сърцето си. Да не заемаме много място.
Да сме невидими.
И това е защита. От нараняване, отхвърляне…
Извивките назад ни канят на нещо различно.
Да се доверим. Да отворим гърдите. Да поемем пълноценно въздух. Да позволим на живота да достигне до нас.
Не със сила.
А с присъствие.